вила

Място, където ще дишам с пълни гърди и ще слушам тишината.

Моята бъдеща къща където душата ми ще си има адрес.

Моята бъдеща къща в Приселци

Там, където въздухът ухае на бор и утринната роса блести по тревата като шепот на събуждаща се природа, стои една малка вила с душа.

Дворът 600 квадрата тишина и зеленина ме чака с протегнати клони. Дръвчетата танцуват леко на вятъра, сякаш ме поздравяват всеки път, когато пристигна.

Ще оставям колата в двора, ще затварям портата и светът ще спира там отвън. Тук ще започва друг живот по-бавен, по-мек, по-истински. Вечер ще се унасям в аромата на борова смола и топла земя, а сутрин ще пия кафето си на верандата, докато слънцето плахо се промъква между клоните.

Двата резервоара ще пазят водата прозрачна и чиста като спомен за да напоя корените на всичко, което расте тук: дървета, цветя, мечти. Дори пътят с чакъл нежен, неравен, жив ще ми напомня, че всяко хубаво място изисква да минеш малко по-бавно, за да го оцениш истински.

Това няма просто да бъде къща. Ще бъде убежище. Ще бъде дом, който ме прегръща, когато градът стане твърде шумен. 

Място, където ще дишам с пълни гърди и ще слушам тишината. 

Моята бъдеща къща където душата ми ще си има адрес.